Екатерина Кьосева Йога Психология

Тялото и аз: как да създадем любяща връзка със собственото тяло?

„И казах на тялото си. Нежно. „Искам да ти бъда приятел.“ То си пое дълбок дъх и след това отговори: „Цял живот чакам да ми кажеш точно това.“ – Найира Уихид

Преди няколко дни в групата ми за йога споделих снимки на пълна жена (вижте ТУК!), изпълняваща грациозно трудни йога асани, като добавих коментар: 

„Килограмите не са пречка, за да практикуваме йога и да се радваме на живота!“ 

Моето първо усещане и впечатление за нейното тяло беше: „Уау, колко уверена и силна е тази жена! Възхитена съм!“ Но знам, че не всеки би се огледал в нея по този начин.

Да, факт е, че аз водя класове за стягане на тялото (Фит Йога), но съм много далеч от идеята да карам когото и да било да се чувства неловко относно килограмите и тялото си. 

Вярвам, че можем да имаме добре заоблено, но тонизирано, енергично и здраво тяло, което да ни дава много радост и щастие в живота. Е, това е моето мнение.

Факт е, че в основата на прекомерните килограми стои нездравословния начин на живот, генетиката и особено – конфликтът със собственото ни Тяло. 

Затова и приемането на тялото (такова, каквото е!) една много важна стъпка в намирането на баланса – както по отношение на килограмите и тялото, така и по отношение на душата.

Когато човек приеме тялото си той започва да се грижи за него по подходящите начини. Когато обичаш нещо се грижиш за него, нали?

Започваш да храниш тялото си по-здравословно, да правиш упражнения, да го разхождаш на чист въздух и нещо много важно – да му даваш любов и приемане. 

Обичам ли тялото си?

тялото

Това е въпрос, който многократно съм си задавала. В момента – да, но истината е, че не винаги е било така. 

Като тийнейджърка, която не може да контролира тревожността от неизвестното бъдеще, аз опитвах да контролирам порциите си и това, което ям. Хранителният контрол ме успокояваше донякъде, но създаде голямо неразбираме между мен и тялото ми. 

Ту се хранех с много малко храна, ту прекалявах, което водеше до постоянно сваляне и качване на килограми. Не слушах тялото си. Налагах му ограничения и правила, които бях прочела в някое списание. Да, от тези с перфектно изглеждащи мацки по кориците.

Защо правех всичко това? За да изглеждам слаба, защото списанията ми казваха това – изглеждай слаба, гримирай се, носи тези и тези дрехи, за да те харесват. 

Отне ми доста работа със себе си, за да приема тялото си такова, каквото е. Вече не го осъждам, когато качи няколко килограма, напротив. Харесват ми облите му форми. 

Харесва ми апетита му за вкусна храна. Знам, че тъгата го изсушава, а самотата го кара да иска повече сладки храни и въглехидрати.

Знам че умората също му се отразява с желание за повече калории, а фрустрацията и гнева го карат да иска повече протеини. 

Понякога то е жадно за живот и вода, а понякога иска да се оттегли, да не  консумира нищо, за да „смели“ някое стресиращото преживяване.

Вече мога да наблюдавам реакциите му с любов, а не с желание за контрол. Изпълвам се със състрадание към тялото ми, когато го виждам как с упоритост и борбеност преминава през всички емоционални сътресения на живота и се бори – с всяка клетка – да намери баланс, дори и с цената на някои компромиси. Дали с килограмите, дали понякога със здравето…

тялото

Тялото е прекрасна машинка. Знам, че за повечето от вас това няма да значи нищо, защото все още не сте се научили да обичате тялото си. Но помислете колко чудни неща можете да правите само и благодарение на тялото си:

  • Можете да скачате
  • Да танцувате
  • Да прегръщате
  • Да правите любов
  • Да чувствате
  • Да се наслаждавате
  • Да живеете

Тялото е вашият свещен съд, който събира сетивата, ума, сърцето и душата ви! То отдавна чака да му кажете точно това: „Искам да ти бъда приятел!“

„Благодаря ти, мое тяло!“

Душата на всеки от нас е приютена в нашето крехко и нежно тяло. Тялото пази вашето вътрешно същество. Затова не пропускайте да му кажете „Благодаря!“. 

Поставете ръка на сърцето си, вдишайте дълбоко и издишайте, свържете се с тялото си, усетете го, помислете за всички прекрасни неща, които то прави за вас всеки ден.

Кажете „Благодаря!“ на всички части от тялото си и най-вече на тези части, които сте осъждали, засрамвали и дори обиждали в себе си. 

Те имат най-голяма нужда от любов. Да, това могат да са няколко излишни килограми, отпуснато коремче или нещо друго.

тялото

Кажете им „Благодаря!“, изпратете им приемане, лекота и любов. В началото може да ви е странно и трудно да правите това, но с редовна практика ще усетите как същността ви се изпълва с любов към Себе си.

„Приемам твоята уникалност!“

Много хора изграждат своя образ на тялото на база на общественоприетите стереотипи за „перфектно тяло“. Това е много вредно за тялото и самочувствието ни.

Тялото не може и не е нужно да се вписва в тази мъртва рамка. Тялото е живо, естествено, диво и просто иска да бъде такова, каквото е!

Сравнявайки  своето с телата на другите, ние показваме, че не вярваме на природата, която циркулира в нас във всяко движение. 

Тялото е съвършено. То е такова, каквото е, и единственото, от което има нужда е хубава храна, вода, чист въздух, любов + да го оставим да Бъде.

„Удивлявам се на силата ти!“

Вашето тяло е контейнер на всичко, кеото сте преживяли, почувствали, но то е и резервоар с много голяма вътрешна сила. Само помислете с каква упоритост сърцето ви бие, без значение от трудностите, през които преминавате.

Сърцето ви не се отказва, дори когато боли, то продължава и продължава… Удивлявайте се на способността на своето тяло да се възстановява след операции, травми, болка. 

Вашето тяло е тържество на Живота, който всеки ден показва своето чудо чрез вас!

Обичайте го! 

тялото


Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Leave a Reply