Екатерина Кьосева Психология

„Отровни“ родители: как (без да знаем) „пием“ енергия от децата си?

Възможно ли е нашите родители да бъдат „отровни“ за нас? Този въпрос дойде при мен в последните дни от различни посоки и реших да напиша статия по темата. Написаното е лична гледна точка и тема за размисъл както за мен, така, надявам се, и за вас. То не няма претенции да е „абсолютна истина“, а просто моментно размишление, което, надявам се, ще се превърне в диалог в коментарите.

Преди няколко дни гледах документалния филм „Аз, Тоня“, който разказва за живота на американската фигуристка Тоня Хардинг и отношенията с амбициозната й майка. Наблюдавайки жаждата на Тоня да докаже на майка си /че заслужава любовта й/ и нейното безразлично и жестоко отношение към нея, си зададох въпроса – това възможно ли е наистина?

Да, със сигурност е възможно! Безспорно всеки родител има своето възприятие за „добро“ възпитание и прави всичко възможно, за да бъде „добър“ родител. Факт е, че въпреки това понякога ставаме „отровни“ за децата си, без да си даваме сметка за това.

Преди много години прочетох книгата „Отровните родители“ на Сюзън Форуърд и Крейг Бък, в която подробно са описани най-мрачните родителско-детски отношения. /Книгата може да свалите безплатно ТУК!/

Умът ни работи на асоциативен принцип. „Аз, Тоня“ ми напомни за книгата, а тя на свой ред ме накара да се замисля за това какъв е принципът на това „енергийно“ изкривяване и защо се случва?

„Отровните“ модели се предават в наследство

Насилието ражда насилници или жертви. Разлика няма. Насилието става част от живота ти, без значение дали го живееш в едната или другата крайност. Но докато при физическото насилие „отровата“ оставя явни следи емоционалното насилие стъпва тихо и остава невидимо с години.

Има много „отровни“ начини, по които родителите могат да „пият“ енергия от децата си, без да го осъзнават. /Ако го съзнавахме просто нямаше да го правим!/

Повтаряме наследени негативни модели напълно несъзнателно, защото не сме опознали собствената си болка и не сме я излекували. Но на-вече, защото ни е страх да се изправим лице в лице с нея и да признаем страданието си.

Няма да навлизам в дълбоки психологически подробности по темата. Всеки е отговорен за болката си и решението да я срещне „очи в очи“ е изцяло в наши ръце. Въпрос на избор. Въпрос на смелост. Искам да поставя акцента върху енергийния аспект на този проблем.

Защо се случва това родителите да „пият“ енергия от децата си и какви са последиците?

Нарушена йерархия

Независимо дали това е нашия наследен модел, който приемаме за „нормален“, е факт, че пием енергия от децата си, когато йерархията е нарушена. Има един „енергиен“ ред, който е валиден при всички семейства.

По-големите, по-силните и по-зрелите дават на по-малките, по-слабите и по-незрелите. Понякога обаче родителят е по-голям по възраст, но се чувства по-слаб и незрял. Той не е изминал пътя по „ставане“ на себе си. Не е преодолял страховете си. Не се е справил с травмите си. /А кой няма такива?/

Образно казано у него има „черна дупка“ за запълване. Липси. Тогава се размества йерархията. Понякога това става още преди появата на детето, например „Детето ще осмисли живота ми!“ Понякога след: „Детето ми е всичко, което ме радва; което ми дава смисъл; което ме прави стойностен;

Така детето започва да живее за родителя, а не за себе си. То няма силата да се възпротиви и потокът на енергия се обръща. Вместо родителят да дава енергия на детето, детето започва да дава на родителя.

Манипулация

Манипулацията е една от основните стратегии на енергийните вампири. Да си признаем, когато не сме осъзнати всички ние влизаме в играта, в която просто „крадем“ енергия от другите или позволяваме да бъдем окрадени на свой ред.

Този, който няма достатъчно енергия намира начин да вземе от този, който има. И не винаги използва честни стратегии. Кой в днешно време казва открито: „Имам нужда от твоята енергия, защото нямам моя.“ Никой. Повечето хора използват по-обществено приети методи като:

  • Предизвикване на състрадание: модел „жертва“: „Аз страдам!“
  • Манипулация: вменяване на вина: „Аз страдам заради теб!“

„Каква майка си ако не направиш това и това за мен!?“ е един начин, по който децата също много успешно манипулират родителите си, за да получат каквото искат.

За родителите е важно да бъдат „добри родители“, а за децата – да получат каквото искат. В крайна сметка всичко е енергия – вещите, парите, любовта, приемането.

Осъждане и критика

Осъждането е механизъм за енергийно изсмукване, който продължава да тегли енергията ни дори и вече да нямаме връзка с конкретния осъждащ човек. Неговите думи продължават да звучат в главата ни. Неговият глас продължава да кънти и да ни напомня, че всъщност ние „не струваме нищо“.

Критиката и обезценяването са лесен начин за създаване на засмукващ канал /модел на съзависимост/, който цели да тегли енергия от децата през целия им живот. Така ние ще изглеждаме силни, можещи, справящи се.

За разлика от децата ни, които винаги ще чувстват, че не се справят и винаги ще имат нужда от нас.  Критиката разчита на детската несигурност и все още нестабилно его. Тя цели да ги накара да се почувстват малки, жалки, засрамени и да отдадат без съпротива жизнения си сок на родителите.

Безпомощност

Безпомощността също е стратегия за изсмукване на енергия. Тя може да се прояви чрез демонстрация на емоционално страдание, болест или финансова безизходица. Едно е сигурно, трябва да се грижим за родителите си, вместо за себе си и собственото си семейство.

Естествено, че трябва да сме емпатични и да се грижим за родителите си, особено след една определена възраст, когато това вече е неизбежно.

Когато това се случва, когато сме в периода на изграждане на нашата кариера и създаване на собствено семейство обаче /да кажем между 20-40-тата ни година/, нашият поток от енергия се обръща и започва да върви към родителите като не успява да захрани нашите собствени жизнени цели.

Не можем да изградим кариерата си или да създадем свое семейство, защото това означава да оттеглим енергията от родителите си и да я насочим за личното ни добруване, което може да се сметне за „свръх егоистично поведение“ от тях. Кой не познава човек, който на 40 години продължава да живее с родителите си?

Отказ от отговорност

Това, което наблюдавам все повече, а вероятно и вие, е че все повече млади хора отказват да поемат отговорност за живота си и продължават да „висят“ на шията на родителите си. По този начин те отдават енергия на родителите си и дори искат да останат безпомощни, нефелни, вдетинени, безотговорни.

Поемането на отговорността е нещото, което дава и увеличава нашата сила. Тя е сигурен знак, че човек е стъпил здраво в живота си и го управлява сам.

Когато отказваме да поемем отговорност за живота си всъщност се отказваме доброволно от силата си. От енергията си. Искаме да разменим жизнения си сок за това да останем още малко в безгрижното поле на детството си. Да взимаме, а не да даваме. Дори и когато отдавна сме прехвърлили 40-те си години.

Има ли осъзнато родителство?

Какво всъщност означава да бъдеш осъзнат родител? Най-вече, да поемеш отговорност за своя живот и личностно развитие. Децата не могат да бъдат заместител на нашия личен смисъл. Те не могат да изживеят нашия живот. Те не могат да ни направят щастливи. Това е наша лична задача.

Ако прехвърляме амбициите и надеждите си върху крехките плещи на децата създаваме едни зависими същества, които години по-късно просто няма да знаят как да се оправят в живота си без нас. Та нали до сега са живели нашия живот, а не техния?

Как изведнъж да започнат да живеят себе си? Та те не са научени на това, дори напротив, получили са послание, че това не е „нормално“.

Един ден просто се събуждаме и усещаме, че тези деца вече тежат твърде много на шията ни. Вече сме готови да ги пуснем и да започнем да живеем себе си, но те не са. Започва една трудна борба на отделяне и индивуализация, която е трябвало да се случи години по-рано.

Какво можем да направим?

Едно нещо, което можем да направим е да поемем отговорност за своя живот преди да станем родители. Да развиваваме себе си. Да се справим с травмите, страховете, болката, конфликтите си. Преди да се появят децата.

Това не винаги е възможно. Понякога ставаме родители и едва тогава започваме да учим. От децата си. Припомняме си кое е правилно и кое не и израстваме заедно с тях.

Само ако работим над себе си и продължаваме да развиваме своята осъзнатост всеки ден можем да бъдем осъзнати. Не само като родители, но и като хора. 

Само ако продължим да сме осъзнати всеки ден ще можем да оставим отговорността, силата и енергията у децата си, за да могат те да развият своята индивидуалност и да станат творци на собствения си живот.

  • Статията няма претенции да е изчерпателен и пълен справочник по „добро родителстване“, а просто  цели да разбуди размисъл и диалог. Използвайте секция „коментари“ за целта и кажете личното си мнение и виждане. Благодарим Ви!

Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Екатерина е психолог, йога преподавател и главен редактор на SHREYA.BG. Тя е автор на редица статии в областта на взаимоотношенията, личностното израстване и здравето в различни онлайн медии като frida.bg, palatka.bg и др. 

3 коментара

  1. Деяна Кръстева

    юли 31, 2019 at 4:41 pm

    Да напълно съм съгласна със цялата статия, много е важно да решаваме нашите си вънрешни проблеми за да не ги проектираме после върху децата си. Аз за съжаление започнах след като се родиха децата ми, на по добре късно отколкото никога.

  2. Sisi

    юли 31, 2019 at 9:02 pm

    Чудесна е статията, благодаря наистина ! <3 Съгласна съм с всичко, което прочетох. Родителите често със себе си не са ок, това нарушава децата им за съжаление. Не виждам голям смисъл, тъй като знам какво е наказание от детството ми.. Щеше просто да е по-добре да се говори с мен. Наказанията не ме научиха на нищо. Всичко най-хубаво ви желая ! :))

  3. Екатерина Кьосева

    август 1, 2019 at 5:44 pm

    Благодаря Ви от сърце за коментарите! Наистина децата са най-големи учители за родителите, а и за всички хора. Важно е да си учим уроците своевременно! Поздрави и прегръдки! <3

Leave a Reply