Екатерина Кьосева Женска енергия

Лъжите и връзките: тялото винаги знае, когато в полето има лъжа

Ще ви кажа нещо много вярно. За лъжите и връзките. Всеки от нас го е правил. Причините са много. Послъгваме, за да не нараним другия. Да си спестим неудобните разговори. Мир да има.

Послъгваме, за да запазим усещането, че все още ние дирижираме живота ни и не всяка частичка от нас е претопена в общата сплав на връзката.

Послъгваме и себе си, когато се убеждаваме, че нещо е иначе, а не така както го чувстваме. Послъгваме другия и целия свят, за да продължим да бягаме от себе си и живота в неговата откровена цялост.

Послъгването е навикът да бъдем „удобни“ и да бягаме от себе си

Само ще спомена, че този навик е част от възпитанието на всеки от нас. Още от деца чуваме – „Няма да плачеш!“, „Няма да се гневиш!“, „Усмихвай се!“, „Нищо не е станало…“ В желанието си да ни направят удобни деца нашите родители и възпитатели са посяли семенцето на послъгването в клетките ни.

Започваме да се правим, че не сме гневни или тъжни, че нямаме желания и енергия, за да бъдем „добри деца, приети и обичани. Но не такива, каквито сме.

Това е част и от т.н. бум на позитивното мислене, който отявлено потиска негативното, за да даде път само на обществено удобната усмихната маскарадна поза.

Това, за което не си даваме сметка в стремежа си да сме „идеални“ партньори е, че послъгването в интимните отношения носи повече щети отколкото си мислим.

Лъжите не изчезват и не се изпаряват от пространството, а ни превръщат в роби. Ние сме роби на лъжата, но изказаната лъжа превръща и другия в роб, защото му е отнето правото да знае истината. Правото му да живее без илюзии.

Тялото винаги знае, когато в енергийното поле има лъжа

Лъжите се залепват като пръски кал по енергийното ни тяло. Те тежат. Умоляват да бъдат разкрити. Когато ние сме тези, които послъгват, усещаме тежестта на тази кал по енергийната си ризница. Лъжите не ни позволяват да бъдем себе си. Да бъдем леки. Калта тежи на гърба ни и плаче за истина.

Когато ние сме лъгани отчетливо усещаме тази тежест и липса на свобода в енергиен план. Усещаме, че нещо не е наред. Сякаш сме хванати в капан. Уж всичко е наред, а сме блокирани.

Енергията ни е в застой, няма път напред, няма истина. Вярвайки съзнателно в лъжата, която тялото ни отрича, ние ставаме роби на другия и на собственото си невежество.

Раздяла в лъжа: решението, което ни прави роби

Понякога единственият начин да се спасим от собствените си лъжи и лъжите на другия е да прекъснем отношенията. Калта е станала много тежка за носене. Вече нямаме сили да се правим, че всичко е наред. Отказали сме се.

Това, което често не знаем е, че лъжата прави разделите много по-тежки, болезнени и продължителни. Не сте си казали всичко. Истината още стои на заден фон и чака да бъде изречена. Да бъде освободена, за да освободи и вас.

Когато лъжите остават да стоят неизречени те не изчезват, а блокират телата ни. Тяхната тежка енергия изцежда жизнената ни сила и ни прави роби. Лъжите се превръщат в карма, която ще ни преследва и в този, и в други животи.

Всяка лъжа все някога трябва да излезе „на светло“, да се разкрие и освети от съзнанието и приемането, за да се излекува и трансформира.

Казвайки истината ние освобождаваме и себе си, и другия

Толкова е лесно и простичко, но дръзваме ли да го сторим? Лъжите продължават да стоят в несъзнаваното ни и да ни блокират. Душата знае за тях, но докато и съзнанието не узнае у нас се разиграва тежка борба. Лъжата все още държи душата ни в стегнат юмрук.

Нещо продължава да ни тегли към другия, но не знаем какво. Всичко е приключило – казва умът, но не всичко – казва душата, нещо има за доизказване, за научаване, за откриване.

Урокът да казваме нещата такива, каквито са

Това е една уникална мъдрост, която самата аз съм научила по трудния път и споделям с вас. Нещата всъщност са много неутрални. Няма добро и лошо, правилно и неправилно. Всичко е такова каквото трябва да бъде във всеки един момент.

Когато започнем да казваме истината за себе си със същата лекота, с която говорим за времето и за плановете си през уикенда, пред нас ще се открие необятна свобода и радост.

Изведнъж решетките около нас ще паднат и единственото, което ще видим пред себе си е изконното ни право да живеем СЕБЕ СИ заедно с другите. Правото да бъдем приемани и обичани такива каквито сме.

Когато живеем в истина, позволяваме на истината в другите да се прояви

Не на последно място, когато самите ние започнем да живеем в ИСТИНА започваме да позволяваме на другите да бъдат себе си и ги вдъхновяваме на свой ред да заживеят в истина.

Представете си какво би се случило ако всички ние задействаме тази красива верижна реакция един в друг – едно общество от свободни, осъзнати, отговорни, леки и щастливи същества, които избират да са заедно в своята истина и вътрешна красота!

Посвещавам тази статия на един много специален човек, който ме научи да живея в истина. Това промени живота ми и ми даде невероятна свобода. Посвещавам и на хората, чрез които имам щастието да продължа тази светла верижна реакция напред!


Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Екатерина е психолог, йога преподавател и главен редактор на SHREYA.BG. Тя е автор на редица статии в областта на взаимоотношенията, личностното израстване и здравето в различни онлайн медии като frida.bg, palatka.bg и др. 

2 коментара

  1. Анонимен

    юли 18, 2019 at 7:51 pm

    Много пъти, ок – има случаи, когато да премълчиш истината, не те прави лъжец, а е доста положително и здравословно и за двете страни (за взаимоотношения говорим).

  2. Екатерина Кьосева

    юли 19, 2019 at 3:47 pm

    Здравейте, благодаря Ви за коментара! Идеално разбирам гледната Ви точка. За много от нас е трудно да казваме истината, защото това означава да се изправим пред емоциите и съпротивите на другия. Да казваме истината въпреки това обаче означава, че вярваме в силата на другия да издържи нашата реалност – каквато и да е тя. Моят съвет към вас е да оставите тази тема в себе си и да я съзерцавате. Може би ще разберете по-добре своята мотивация да премълчавате истината, дори само понякога. Това премълчаване понякога може да е безобидно, друг път – капан, в който започваме да губим себе си. Прегръдки и успех!

Leave a Reply