Екатерина Кьосева Женска енергия

Изкуството на информирането: начинът да сме свободни в любовта

Написах предишната си статия за взаимоотношенията и любовта „Лъжите и връзките: тялото винаги знае, когато в полето има лъжа“, защото това беше и все още е моя актуална тема. Отне ми много време да синтезирам тази опитност и се радвам, че срещнах разбиране и позитивен отклик у голяма част от вас.

Много дълго време си задавах и следния въпрос – как да бъдем себе си във връзката ни, когато сме учени да следваме социално приетите стереотипи за мъж и жена? Как да бъдем едновременно обвързани и спокойни с другия, но и свободни и проявяващи себе си, а не чуждата за нас проекция?

Не е лесно да избягаме от проекциите на партньора ни, нито той от нашите. Можете да прочетете малко повече по темата в статията „За влюбването, връзките и механизма на проекция“. Проекцията се случва – искаме или не.

Реално погледнато всяка двойка е четворка – две съзнания (умове) и две подсъзнания (сенки). Умовете ни общуват един с друг, но и сенките ни общуват една с друга. Всяка от тези двойки комуникира на различни езици.

Не е учудващо, че не се разбират, нали?!

WE READ ABOUT "LIFE"

Докато съзнанието се опитва да открие логиката в нещата и най-добрите решения, базирани на фактите, подсъзнанието сключва тайни споразумения на базата на своята лична емоционална травматология и впечатани модели.

Интересното е, че двете ни подсъзнания се разбират много добре и доволно си стисват ръцете да се подкрепят, докато умовете ни нямат никаква представа за разиграващата се задкулисна игра.

Какво можем да направим? Да бъдем нащрек. Да осъзнаваме тайната театрална постановка, да намираме корените й и да я променяме. Освен това?

Да се научим да говорим един с друг качествено! Вместо да предполагаме или да чакаме партньора ни да се сети какво „трябва“ да направи – просто да кажем или да попитаме?

Мисля, че един от големите отношенчески проблеми, които съсипват връзките ни не е липсата на любов или голямото ни его, а неспособността ни да говорим и да се свързваме качествено чрез думите. Защо това е толкова голям проблем?

Когато не можем да общуваме един с друг, от една страна, се чувстваме нечути от другия (не сме се изказали!) и объркани, защото не знаем какво се случва с другия (той не ни е изказал нещо!)

От друга страна, липсата на разбиране води до чувство за изолираност и самота, до конфликти и проблеми, които никога не се разрешават. Нужно ли е да споменавам какъв е най-често срещания изход от този казус?

Защо не можем да общуваме качествено един с друг?

WOOD COUPLE

Най-вече, защото не сме научени. Комуникативните умения в емоционалните връзки е нещо, което се заучава в детска възраст, наблюдавайки общуването на възрастните. Най-вече общуването на мама и татко, които са и основните ни ролеви модели за отношенията, любовта и как се гради една връзка.

Ако сме наблюдавали как родителите ни не са себе си един с друг – как крият чувствата си, разиграват властови игри, спорят и се карат – вероятно това е нашия несъзнателен модел, който ни забранява на свой ред да сме себе си. А знаем ли какво е това?

От друга страна, стоенето с години в състояние на не-аз блокира нашия енергиен център, свързан с комуникацията (вишудхи чакра). Това води до още по-голямо затваряне в себе си, трудно споделяне на мисли и чувства, неспособност да казваме „не“ и да заявяваме мнението си.

Криейки толкова съществена информация за себе си се лишаваме от възможността да изградим истинска връзка с другия, но най-тежкото е, че се лишаваме сами от свободата си в нея.

Информирането: изкуството да бъдем свободни в любовта

ALWAYS ON MY MIND <3

Този урок ме преследва откакто срещнах за първи път хюман дизайн. Разбирайки че съм манифестор (има четири основни типа!) и моята житейска стратегия е да информирам (никога преди не ми беше хрумвало, че това е важно!) се срещнах с един от най-големите уроци в моята лична трансформация – информирането.

Не казвам, че е лесно. Ужасно трудно е! Бях свикнала, че всички около мен искат да ограничат свободата ми и да ме сложат в тясна клетка (това донякъде наистина беше така, защото не информирах никого за нищо и създавах твърде много хаос около себе си!)

Да информирам другите и да им давам отчет за мен беше някак … под достойнството ми. Не за дълго. Малко по малко разбрах колко много достойнство се крие в този толкова семпъл акт на комуникация.

ELIZABETH

Просто започнах да информирам другите за нещата, които исках да направя (бидейки в контакт със себе си и потребностите си) и предишната резистентност, враждебност, желание да ме ограничат просто изчезна. Другите се чувстваха уважени, а аз се чувствах свободна. Да бъда себе си.

Осъзнах също, че липсата на коректно информиране от страна на другите към мен също създава голяма доза напрежение. Защо аз го правя, а те не? Не разбират ли колко е важно да бъдем истински и открити един с друг?

Да, голяма част от нас не разбират преди да разберат. Логично е. Разбирам от личен опит жаждата за свобода и страхът другия да не ти я отнеме. Разбирам желанието да се скриеш, да запазиш нещо за себе си, да правиш напук, за да си доказваш свободата. Всъщност това не работи.

По този начин показваме единствено, че все още не сме достатъчно зрели, не разбираме важността на коректната комуникакция, не уважаваме другия и свободата му.

Свободата да се изразя = свободата на другия да знае

connections II

Информирането за нашите емоции, състояния, преживявания не е равннозначано на прехвърляне на отговорността за тях върху плещите на партньора ни. Не. Отговорността си е изцяло наша, но той има правото да знае какво се случва с нас. Защо сме гневни? Защо гледаме лошо? Защо не сме в настроение?

Може просто да н боли зъб, а при липса на коректна информация другия може да започне да създава фантазия (проекция), че той е „виновен“ за нещо или че го отхвърляме  (фантазията зависи от личната емоционална травматология!).

Когато информираме ние зачитаме свободата на другия ДА ЗНАЕ. Когато няма знание, информация, яснота в съзнанието на другия зейва дупка и той започва да я запълва с фантазии и страхове.

Когато информираме ние предпазваме другия от извайването на излишни проекции и фантазии, предпазваме го от излишно страдание, съмнения и въпросително. Той е информиран. ЗНАЕ. Нашият филм няма нищо общо с неговата лична стойност и отношенията ни.

Когато информираме ние показваме уважението си към другия и го освобождаваме от енергията на лъжата, за която писах в предишната ми статия.

За мен информирането е важна стъпка в постигането на ясни и свободни отношения.

KISS

Ако зачитаме правото си на личен процес и израстване в рамките на двойката. Ако си даваме подкрепа, разбиране и пространство, в което да изразяваме и процес-ираме себе си.

Ако се информираме за всичко, защото искаме да има яснота в отношенията ни, без да смятаме, че това е форма на контрол. Ако си даваме нужното лично пространство, за да сверяваме часовника на вътрешната си яснота. Поне от време на време.

Ако започнем да говорим, вместо да чакаме другия „да се сети сам“. Ако овладеем езика на емоциите, душата, истината вместо да се опитваме да влезем в клишираните модели на „перфектни партньори“ и какво „трябва“.

Е, тогава може би ще успеем да развием едновременно и себе си, и връзката си. Не поотделно, а заедно. В свобода и нежност. В меката, но не тясна и задъшаваща прегръдка на любовта.


Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Екатерина е психолог, йога преподавател и главен редактор на SHREYA.BG. Тя е автор на редица статии в областта на взаимоотношенията, личностното израстване и здравето в различни онлайн медии като frida.bg, palatka.bg и др. 

Leave a Reply