Екатерина Кьосева Психология

Gaslighting: емоционалното затъмняване в отношенията

Представете си следната ситуация между родители и деца. Детето току-що е паднало и се е ударило. Естествено то започва да плаче, защото го е заболяло, но реакцията на родителя е следната: ”Няма нищо. Нищо не е станало. Не плачи. Вече си голям/а. Големите деца не плачат.” Струва ли ви се познато. Това често е началото на едно емоционално затъмняване. Да, родителите не знаят, че по този начин изкривяват възприятията на детето за собственото му преживяване. 

Gaslighting: емоционално затъмняване

В основата на този тип манипулация стои следното внушение: всъщност ти не чувстваш това, което чувстваш. 

Gaslighting е термин от психологията, който можем да преведем като „обгазяване” и „затъмняване”. В случая става дума за затъмняване на собствените усещания и преживявания.

Gaslighting е форма на постоянна манипулация (brain washing), която кара другия да се съмнява в себе си и да загуби собственото си чувство за възприятие, идентичност и стойност. 

Терминът произлиза от филма „Газлайт“ от 1944 г., в който съпругът се опитва да убеди съпругата си, че е луда, като я кара да се съмнява в себе си и в реалността си.

„Някои хора се опитват да станат високи, като отрязват главите на другите.“

Парамаханса Йогананда

С други думи, това е опитът да накараме някого да повярва, че това, което преживява всъщност не е истина. Например, когато родителят се опита да накара детето да се храни, когато то не е гладно, води до съмнение в усещането за глад. 

По този начин детето може да се усъмни в своето възприятие и да се откаже от него, започвайки да вярва в усещането на другите за него, а не в своите собствени такива.

Какви са последиците от емоционалното затъмняване?

Много често тази стратегия се корени в отношенията родители-деца, но остава като „модел на отношения“, към който ще бъдем привлечени в по-късна възраст. 

Ако като деца сме спрели да се доверяваме на усещанията си и дори сме спрели да ги изпитваме ще имаме нужда от партньор, който да ни затъмнява със собствените си възприятия за нас. 

Посланието е красноречиво – нашите собствени усещания не са реални. Детето, а по-късно и възрастният, приема оценките на другия като обективни, а своите собствени като лишени от всякаква стойност. 

Ефектите върху човека са опустошителни и водят до дисоциация със собственото тялото, усещания, нужди, възприятия. До откъсване. 

„Ако повтаряте една лъжа достатъчно често, в един момент тя ще бъде приета като истина.“

Неизвестен автор

Защо това се случва? Защото самият родител/партньор не е в контакт със собствените си емоции и усещания. Вероятно самият родител е бил „обгазяван” и откъснат от себе си в детска възраст. 

Не може да се справи със собстените и съответно с емоциите на детето, и бързо иска да ги „премахне”. Механизмът естествено е неосъзнат.

Как да разпознаем емоционалното затъмняване в любовта?

never been closer.

Gaslighting е психологическа манипулация, която в крайна сметка разделя взаимодействащите на жертва и насилник. Няма да е пресилено ако кажем, че в основата на тази стратегия стои емоционалната злоупотреба. 

В тази тактика единият партньор принуждава другия да постави под съмнение своите преживявания, така че да е трудно да се идентифицират предупредителните знаци за злоупотреба.

Престън Ни, професор и автор на „How to Successfully Handle Gaslighters & Stop Psychological Bullying“ , описва седем етапа, през които насилникът „затъмнява“ отношенията. 

В зависимост от ситуацията тези етапи могат да бъдат разбъркани и непоследователни, но според автора, те присъстват във всяка форма на емоционално „затъмняване“.

1. Обобщения и обезценяване

Тази първа стъпка се състои от преиначени обобщения, фалшиви презумпции и обвинения към жертвата, а не на обективни факти. Те целят да накарат жертвата да се усъмни в собствената си стойност и адекватност. Например изказвания като:

„Има нещо грешно и неадекватно за теб“ – генерално обобщение, което няма основания в реалността.

 „Жена ми е жалка и тя трябва да знае истината.“ ― обобщено изказване на анонимен съпруг

2. Повторения

Подобно на психологическата война, тези обобщения, изводи и лъжи се повтарят постоянно, за да контрират истината на другия. Логичният аргумент губи битката при среща с генералното обобщение, в което няма никаква логика. В крайна сметка повторенията блокират здравия разум на жертвата и започват да контролират разговора и „логиката“ на отношенията.

3. Ескалиране

Когато поставите логичен аргумент или доказателство, че постановката на насилника е откровена лъжа, той започва да ескалира спора чрез удвояване и утрояване на вербалните си атаки. 

Вместо да признае истината той започва да отстоява позициите си с отричане, обвинения и още неверни твърдения. Целта е да се пренасочи разговора и да се посеят още съмнение и объркване у другия.

4. Изцеждане

Задържайки се в офанзивата, насилникът в крайна сметка започва да унищожава жертвата си, която става още по- обезсърчена, примирена, песимистична, изтощена, самосъмняваща се в себе си и изпълнена със страхове. Тя започва да поставя под въпрос собственото си възприятие, идентичност и чувство за реалност.

 

5. Съзависимост

Насилникът тук постоянно предизвиква несигурност и безпокойство в жертвата, като по този начин играе по „фините струни“, характерни за всеки човек и които в случая са дълбоко наранени – нуждата от одобрение, уважение, безопасност и сигурност. Така се създава взаимозависима връзка, основана на страх, уязвимост и периодично отхвърляне.

6. Фалшиви надежди

За да издържи във времето всяка манипулативна тактика трябва да се крепи на илюзия. В случая насилникът от време на време започва да се отнася към жертвата с прекомерна мекота, повърхностна доброта и дори в някои случаи може да покаже угризение или съжаление за стореното.

Но само, за да даде фалшива надежда, че всичко може да се промени. „Може би наистина не е толкова лош“, „Може би нещата ще се оправят“ или „Нека дадем шанс“ – са чести твърдения, с които жертвите на тази стратегия опитват да убедят сами себе си да останат в патологичните отношения.

7. Доминиране и контрол

В най-крайната фаза стоят желанието на насилника да контролира, доминира, да се възползва – независимо дали от индивид, група или дори цяло общество. 

Чрез поддържане и засилване на непрекъснат поток от лъжи и принудителни действия, насилникът държи другия в състояние на несигурност, съмнение и непрекъснат страх. 


 
Защо това се случва и какво да правим?

nova

Хората търсят власт и контрол във взаимоотношенията си по най-различни причини. Една от най-явните, вече споменах по-горе в статията, е че те просто така са научени. 

Това е техният единствен модел на отношения. Те смятат, че емоционалното затъмняване и контрол са единствените начини, по които може да се случи и поддържа една връзка.

Те се чувстват по-добре от себе си, като имат контрол над някой друг и просто се наслаждават на това. Има много психологически изследвания, които показват, че някои хора намират удоволствие в това да имат контрол над други хора.

Тогава какво да правим? Първата стъпка за  психологическо възстановяване е да осъзнаем ситуацията, в която се намираме, да осъзнаем, че неволно сме се оказали в ролята на жертва и да вземем решение да прекъснем това състояние, както и цикъла на злоупотреба. 

Не позволявайте плановете ви да бъдат ръководени и наставлявани от вашия насилник, който вероятно ще засили манипулациите си, когато заподозре намеренията ви да прекъснете връзката.

Потърсете помощ отвън

Спрете да вярвате, че партньорът ви е този, който знае кое е най-доброто за вас. Вместо това се обърнете към приятел, член на семейството или психотерапевт, за да утвърдите чувствата и усещането си за реалност. 

Някой, който може да ви помогне да оцените ситуацията коректно и да потвърди, че вашите усещания, преживявания и спомени са наред, но връзката ви е тази, която не е наред.

Фокусирайте се върху себе си

Емоционалното замъгляване ни кара да загубим усещането за себе си.  Вземете решение да си възвърнете самоличността, която сте имали преди тези отношения. Кои бяхте преди? Включете се в дейности, които обичате или някога сте обичали.

Отидете на екскурзия, драскайте в дневник, пригответе си любима храна – каквото е необходимо, за да се почувствате отново себе си. 

Имайте предвид, че ви предстои дълъг път на възстановяване. Подсилете себе си и се пригответе за пътя. Единственият път, който си заслужава да изминете в този момент!

 


Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Екатерина е психолог, йога преподавател и редактор на SHREYA.BG. Автор на редица статии в областта на взаимоотношенията, личностното израстване и здравето в различни онлайн медии като frida.bg, palatka.bg и др. 

Leave a Reply