Yogi Life Интервю

Александър Петличков: фотографията разгръща истинската ми същност

Той e архитект, йога инструктор и не на последно място – изключителен портретен фотограф. Негова страст безспорно е заснемането на „същността на Другия“, но също така снима архитектура и интериори. Зад гърба си има няколко фотографски изложби, проведени семинари и обучения по фотография към Камарата на Архитектите в България, както и статии и фоторазкази за сп. „Инглобо“ и „Архитектура“. Той е цветния и харизматичен Александър Петличков, а в това интервю ще ви разкажем малко повече за неговата творческа личност, както и за връзката между архитектурата, фотографията и … йогата!


александър

Едно от любимите занимания на Александър е свиренето на китара, която носи непрекъснато със себе си.

Екатерина: Алекс, разкажи ни за себе си? Кой си ти?Какво обичаш да правиш, когато никой не те гледа?

Александър: Това са въпроси, на които мога да отговарям различно всеки път (усмивка). По професия съм архитект, но това всъщност ми позволява да бъда и много други неща.

Като малък имах прякор – казваха ми „професора“, защото се интересувах от много различни неща и имах огромното желание да предавам наученото на другите.

Ако трябва да се определя по някакъв начин – аз съм преди всичко творец, мечтател и изследовател.

През все по-голяма част от времето си правя неща, които обичам. Създавам изкуство. Практикувам и преподавам йога. Пътувам, слушам музика, излежавам се на шарена сянка и хапвам пресни плодове.

Понякога обичам да танцувам на необичайни места, спонтанно. Или да пея и свиря, да се изразявам.

александър

Е: А фотографията, за нея нищо не каза?

Александър: Фотографията има специално място в сърцето и в живота ми. Да, тя е част от творческата ми същност, но всъщност е и нещо много съкровенно. Бих казал дори интимно. 

За мен фотографията е изкуството, което ми позволява да разгърна истинската си същност, скритите си емоции и страхове. Тя ми помага да застана напълно открит пред света без страх.

Тя също е и невероятно силен инструмент за развиване на творческите умения, за погледа и усета за форма, композиция, пространство и цвят. Благодарение на нея спечелих няколко архитектурни конкурса. Именно заради култивираното умение да виждам формите, пространствата и да ги представям визуално.

Е: Но ти не снимаш предимно архитектура, нали?

Александър: Да, така е. Макар и чисто професионално да снимам архитектурна фотография, голяма част от творчеството ми е свързано с портрета.

Портретната фотография изглежда лесна, достъпна и много хора се ориентират към нея. Всъщност ако се замислим всеки от нас в даден момент се оказва в ролята на портретен фотограф.

Хора те спират на улицата и те молят да има направиш снимка за спомен и хоп – ставаш портретист, без да си подозирал даже…

Но има голяма дълбочина в портретната фотография, тя е много повече от „щракане“ на снимка.

Е: Какво е за теб портетната фотография?

Александър: За мен тя е начин за свързване и начин за разкриване на истинската ни същност – и на снимащия и на снимания.

Хората се крия

т зад маски, някой зад усмивка, други зад привидно спокойно изражение. Всеки

 си има начин, всеки си има своята защита.

За да си позволи да се довери човека срещу теб, ти също трябва да му се довериш, да се довериш на процеса, да се откриеш и да свалиш маската си.

Е: Как всъщност успяваш да снимаш толкова красиви жени? 

Александър: Аз мисля, че успявам да видя и да представя красотата им по неуловим за другите начин. Тяхното излъчване, тяхната женственост и това създава усещането за красота.

И това не важи само за жените. Макар и по-рядко, снимам и мъже. Всъщност един от най-високо оценяваните ми портрети, който мисля че даже влезе в каталога на фотографския форум в България е на мъж… 

(Можете да видите някои от най-запомнящите се фотографии на Александър в галерията под статията!)

Е: И все пак, какво е общото между архитектура и портретна фотография, как успяваш да ги съчетаеш?

Александър: Архитектурата е работа с обеми, с пространство – тридименсионно. Портретът е нещо повече дори – той освен трите измерения, има и четвърто, защото в портрета ти улавяш мига, улавяш моментната емоция и състояние.

александър

Освен фотограф, Александър е йога преподавател и активно практикуващ!

Вярвам, че работата може да бъде превърната в творчество, независимо какво работиш. Аз дори в момента почти не проектирам, но по някакъв начин прилагам наученото от снимането на хора в живота си.

Умението да комуникирам, да се изразявам, да предразполагам, да виждам, да сменям гледната точка и ролята – всичко това ми помага.

Когато е осъзнато помага, когато не е може да се окаже пречка и човек дори да изпадне в творческа криза без да разбира защо. Аз съм имал такива моменти преди и на всеки творец мисля му се е случвало.

Разбира се и да си осъзнат пак не пречи да претърпиш срив и това е напълно нормално – казват, че няма връх без долина, но и върха се вижда най-добре от долината.

алекс

Освен с портретна фотография, Алекс експериментира и с йога фотография, която е и последната му страст!

Е: Какъв съвет би дал на хората, които тепърва започват с фотографията?

Александър: Съветът ми е да бъдат любопитни, да експериментират, да се доверяват на интуицията си, да бъдат отворени към света и към нови преживвявания.

Според мен, фотографията е процес на създаване, на творчество и колкото и да се опитват да го слагат в рамки и правила, истинското творчество започва в момента, в който излезеш от обусловеността и се довериш изцяло на интуицията, на сърцето си.

Правилата са колкото да ни вкарат в процеса на създаване, но те са подобни на черупката на яйцето – за да се роди живота, тя следва да се разчупи.

Е: Къде е пресечната точка между архитектура, фотография и йога?

Александър: Къде ли не, бих казал аз! (усмивка) Фотографията ми помага в архитектурата, и обратното. Йога от друга страна означава единение – единение на тялото с ума, на душата с върховния творец, на мен с хората, които снимам.

Йога ми помага да съчетавам фотография и архитектура естествено. Някак ми помага да се доближа до истинската си, автентична същност и да я изразя без страх от неприемане и осъждане…

Е: Би ли споделил с читателите ни един твой любим цитат?

Александър: Да! Такуан Сохо казва, че един много умел ездач може да изучи хиляди техники за овладяване на коня и все да не успее да бъде истински майстор, но същевременно някой, който се качва на коня за първи път, но умее да усети от какво има нужда той, би могъл да стане умел ездач много по-бързо.

Затова бъдете чувствителни, бъдете съпричастни, бъдете повече човешки същества и по-малко машини с копчета и настройки.


Повече за Александър и неговото творчество може да научите в личния му сайт www.petlichkov.com Свържете се с Александър във facebook ТУК!!!

Снимки в статията: личен архив

ГАЛЕРИЯ

ПРЕДСТОЯЩИ СЕМИНАРИ

Leave a Reply