Георги Ранчев Йога Философия

Йога, присъствие, единение и как да бъдем „тук и сега“

Да бъдем  „тук и сега”, присъстващи и цялостни, е най-висшата ни мисия не само в йога, но и в живота. Но измерението, в което живеем е плътно, бавно и инертно, и все пак имаме цели за постигане, планове, визии и желания, които ни тласкат към това да мислим за бъдещето, да работим и действаме СЕГА, за да осъществим плановете си.

Така в съвременните хора се появяват въпросите: „На момента ли съм сега или само фантазирам в главата за бъдещето?”; „Живея ли наистина СЕГА и наслаждавам ли се на този момент?” Тези въпроси могат да бъдат по-вредни и от това да живеем единствено в  главата си, в мисли за бъдещето, защото се поставяме в огромно притоворечие, което ни тегли постоянно в две посоки.

Хубаво е да не забравяме, че постоянно се учим и да си позволяваме да живеем, както в миналото, така и в бъдещето. Да фантазираме, понякога да бъдем и негативни, защото това е, което ни прави хора. Но това означава да бъдем ТУК И СЕГА – да се приемаме такива, каквито сме, независимо какви сме според някакви духовни или морални норми. Да се оставим и просто да съзерцаваме уникалното си проявление, което винаги е „тук и сега“.

Какво означава да присъстваме?

Да присъстваме качествено означава да бъдем осъзнати за това, което ни се случва и да го оставим да потече през нас. Да кажем „Да, ядосан съм!”, „Да, тъжен съм и ще го изживея, без да го потискам или осъждам.” Много често ние отхвърляме емоциите и състоянията, в които сме като си казваме, че не е редно да ги изживяваме. Например, чувстваме се потиснати, но не виждаме причина за това и  смятаме, че след като не знаем причината трябва да го скрием, което моментално ни изважда от момента „тук и сега”. Защото така отхвърляме реалността и ставаме вътрешно разединени.

В този и много други случаи разделяме чувствата от мислите.

Когато, например, пишем на компютъра ние разделяме мислите от тялото, от краката, които изцяло забравяме, докато седим. В днешно време това е неизбежно, за това е нужно да отделяме специално време за центрирането ни и свързването на всичките ни части. Така с нашата лична практика и повишаването на нивото ни на осъзнатост ще можем да бъдем все по цялостни дори в ситуации, в които няма връзка между активностите на мозъка и тялото. 

Kогато сме седнали в университета или на работа тялото ни е изключено за сметка на мозъка и създаваме едно разделение, което е остава в живота на човека и по-късно. Разделяме интелекта от спорта, тялото от интелекта, чувствата от интелекта, както и тялото от чувствата. Защото ако изразим чувствата си с тялото си ще бъдем неприемливи за обществото.

Не сме били научени да живеем „тук и сега” и това ни се отразява на усещането за щастие. Учили са ни да преследваме цели. Например: Като станеш на 18 ще те пускаме на дискотеки. Ставаш на 18, можеш да ходиш на дискотеки, но нямаш пари. Като започнеш да работиш ще можеш да си позволиш да харчиш, но първо завърши университет. И така се насаждат убежденията, че нищо не се случва „тук и сега”, нищо не става просто така.

Йога. Присъствие и единение. 

Системата на йога е точно такова учение. Всяка практика на йога е за да ни настрои към момента „тук и сега” и вътрешното ни усещане  за цялостност. Самата дума йога означава ЕДИНЕНИЕ. Обединяване на всички наши части, нива и чакри. Свързваме крайниците с дъха и движенията с ума. Придобиваме знание за тялото си и по-добра координация и контрол върху действията. Например, когато гледаме филм тялото ни е статично, но умът е превъзбуден.

Емоциите, които изпитваме, гледайки филма, се отразяват на тялото ни и ние неволево стягаме тялото като реагираме на сигналите от ума и напрягаме мускулите. Когато седим в автобуса и мислим за предстоящо събитие или минала случка, тялото ни отново неволево стяга мускули, а това води до напрежение и болки в тялото, които не знаем от къде са се появили.

Това е в следствие на разединението на нашите части. За това е добре да отделяме време за такива лични практики от модерен или древен произход, в които да свързваме отделните ни елементи и постепенно ще интегрираме пълното присъствие в живота си.

Как да присъстваме в момента „тук и сега”?
  • Съзерцание. Оставяме се просто да усещаме, без да съдим и  даваме оценки. Просто наблюдаваме усещанията си.
  • Дишане. Наблюдаваме дъха си и държим фокуса върху него.
  • Изследване на сетивните усещания в тялото.
  • Йога. Изпълняване на йога пози в съчетание с дишане. Бавни движения с осъзнаване върху усещанията.
  • Изразяване на емоции без задръжки, например викане, удряне, плач, смях.
  • Визуализация – осъзнато да насочим лъча на въображението си като държим фокуса  в определена картина в ума ни, която ни носи блаженство.
  • Прошка – за освобождаване от миналото.
  • Приемане на бъдещето и на това, че всичко което ни се случва е за добро и се доверяваме на вселената.
  • Правене на любов. Свързвайки се с любимия човек, всички сетива, тялото, умът и емоциите се сливат и се случва усещане за пълно блаженство.
  • Споделяне. Разговор с близък човек за истинските неща от живота. Така се настройваме към нашата истина и изкарваме неща от миналото или визията ни за бъдещето в настоящето. Така се синхронизираме с настоящия момент.
  • Пеене. Когато пеем много силно се центрираме в настоящето, защото се включват всички сетива заедно с действие.
  • Танцуване. Когато танцуваме активираме всички части от тялото си , ума ни се настройва към ритъма и изцяло спира мисловната дейност.
  • Наблюдаване на мислите. Запомнете! Вие не сте мислите си!Повечето неща, които си мислите или предполагате най-често се разминават с реалните факти.
  • Фокусиране в настоящето. Да се огледаме около нас и да видим възможностите, които са в настоящата ситуация и да оценим какво имаме, както и да благодарим на живота.
  • Да си водим дневник и да записваме идеите и мислите си.

Преди всяко начинание да се центираме и да отправим точното намерение-какво искаме да постигнем, какво искаме да преживеем и защо извършваме дейността. През целия процес да си припомняме намерението ни и да се синхронизираме с него.

Да превърнем обичайните или по – специалните дейности в ритуал.

Да спираме за момент и да се запитаме „Къде съм сега и какво правя?“

Когато ходим по улицата можем за няколко минути да присъстваме изцяло в усещанията в стъпалата ни и правилната поза. Когато се храним изцяло да се потопим в сетивата и усещането за вкус в устата си и така аналогично със всички дейности.  И все пак да пребиваваме „тук и сега“ не трябва да се превръща в някаква прекалено сериозна цел за нас, която да ни извади от момента.

Трябва да знаем, че времето, в което ще сме в пълна осъзнатост още не е настъпило и финал за това няма. Има само път и трябва да му се наслаждаваме. Да си „тук и сега“ може да се нарече да бъдем повече в женската енергия, да се оставим да приемаме и получаваме удоволствие и сладост от живота. Мъжката половина от нас е по-скоро ориентирана към бъдещето и действието. Магията на това да сме центрирани в настоящия момент е да бъдем в средата и да се наслаждаваме на този водовъртеж от блаженство, наречен живот.