Екатерина Кьосева Женска енергия Психология

За влюбването, връзките и механизмa на проекция

За да се превърнем в зрели човешки същества, трябва да преминем през огъня на любовта. За да станем възрастни, първо трябва да осъзнаем, че – що се отнася до сърцето – често сме все още деца, изпратени в широкия свят, за да грешат и да се препъват във връзките си, учейки се по трудния начин – чрез механизма на проекция.

Когато те споходи любовта, когато навлезе в сърцето ти и те завладее изцяло, ти си получил съкровище, което ще остане с теб завинаги. За момент, който може да трае само миг или може би вечност, ти ставаш цялостен, завършен, удовлетворен. Ти си Видян.

Едно от често срещаните недоразумения в момента на образуване на двойката, според Жак  Саломе, е не – осъществимото вярване, че това желание за връщане може да  бъде задоволено.  

Така започва любовта. С копнеж, надежди и с очакването, че най-сетне сме намерили Другия, който ще ни излекува, ще ни допълни, ще направи живота ни по-смислен и красив. Надеждата, че намерим ли сродната си душа всичко в любовта от само себе си ще се подреди. Но става ли така в действителност?

Безметежното щастие от първите моменти на влюбването всъщност съставлява изживяването на фантазията ни за пълно сливане с един бленуван Друг. Сливане, което на клетъчно ниво сме запомнили от вътреутробния си период и все още копнеем да изживеем отново и в зряла възраст.

Метафорично това е копнежът за възвръщане на усещането за изчезване на границите с Другия и Единство като това, което вече сме изживели в корема на майка си, както и в първите месеци след раждането си в света.

 Проекция или да: как се случва?

Проекцията е  един от защитните механизми, подробно описани от Ана Фройд в „Егото и защитните механизми”. Защитните механизми най-общо представляват техники, до които индивидът, без да осъзнава, прибягва в неудобни и конфликтни ситуации като те целят избягването на вторичната болка.

Така в опитът си да избегне отправянето на обвинение към себе си или да изпита себеунижение или срам, индивидът прехвърля собствените си недостатъци или неморални постъпки върху околните и страстно ги осъжда за това. 

При проекцията индивидът не признава пред себе си отрицателните черти на характера си, физически и други недостатъци, като едновременно с това ги приписва на други обекти. Проекцията е един от неизбежните защитни механизми, характерни  за интимните връзки от самото им начало.

Силата на проекцията лежи именно в нашата неспособност да я осъзнаем. Като несъзнаван защитен механизъм, много често ние сме слепи за нейните маневри и нямаме представа за играта на несъзнаваното ни, в която често се оплитаме.

Механизмът на проекция във връзките

Ние не се влюбваме в който и да е. И тук не става дума за външния вид, нито социалното положение. От значение „тук и сега“ дали ще се влюбим или не е дали човекът, който сме харесали на пръв поглед ще успее да хване, удържи и отрази нашата проекция. Или с други думи, дали ще се съгласи да играе ролята, която ни е нужна.

Механизмът на този договор се осъществява напълно несъзнавано. Не случайно в момент на криза разбираме, че отдавна играем роля (под влияние на проекцията на партньора ни), без дори да сме подозирали за това. Един от начините да разберем дали сме в капана на проекция е усещането за „без изход”, т.е. усещането, че нямаме верен ход, сякаш сме блокирани в определена ситуация във взаимоотношенията с партньора ни.

Ако има един централен закон на психиката, той е, че това, което е несъзнавано, ще бъде проецирано. Джеймс Холис

Проекцията се случва, защото нашата психика се състои от множество отцепени парченца енергия (комплекси, архетипи и т.н.), които са несъзнавани и винаги в готовност за проециране навън. Така всеки човек, в който се влюбваме в живота ни всъщност отразява нашата собствена фантазия (за Магическия друг, според Холис).

Всъщност, не е погрешно да се каже, че ние се свързваме с Другия, влюбвайки се в себе си. Постепенно Другият започва да ни показва една непозната и не особено приятна  страна от нас самите и по този начин ни помага да съединим парченцата енергия и да станем по-цялостни.

Ние свързваме с Другия, влюбвайки се в себе си

Всички комплекси, които съм придобил в живота си на тази земя, ще трябва ти да изстрадаш вместо мен. Как мога да ти причиня такова нещо и в същото време да твърдя, че те обичам? Как можеш ти да ми причиниш такова нещо и в същото време да твърдиш, че ме обичаш? Джеймс Холис

И това не се случва чрез силата на любовта или захаросаната романтика, а с помощта на конфликта, т.е. чрез всичко онова, което ни дразни и вбесява в другия, чрез страховете, които се активират в нас.

Ако ме вбесява неговата разхвърляност, може би в момента виждам едно непризнато парченце от мен самата. Ако се страхувам да не бъда изоставена или ревнувам, може би това е информация за моите комплекси, които веднъж активирани, имам шанса да разреша.

 По отношение на процеса на проекция, Жак Саломе казва, че понякога търсим не човек, който да задоволи очакванията ни или да им откликне положително, а партньор, който да изяви точно определени отрицателни качества, към които изпитваме несъзнателно влечение. 

По този начин другият бива избран и обичан, за да смекчи като поеме лошата представа, която обичащият има за себе си. Така човек, който усеща малко или много някакъв недостатък в себе си се чувства облекчен да намери друг, чиито подобен недостатък е по-видим. Така той ще може докато трае връзката да поддържа и заедно с това да осъжда точно този отрицателен аспект.

Да поправим връзката със себе си

Не е възможно да имаме съзнателна връзка с Другия, когато връзката ни със самите себе си е дълбоко наранена. Защото всичко, което не знаем за себе си, всички тайни фантазии да се излекуваме от раните, произлизащи от нашата култура, семейство или в следствие на различни травматични събития прехвърляме върху нашия любим човек. 

Какво искам от този Друг, което аз не искам да направя за себе си?

 Изисква се голяма смелост да си зададем въпроса „Какво искам от този Друг, което аз не искам да направя за себе си?” Когато една връзка не е задвижвана от потребността, а от обичта към Другия като Друг, тогава ние сме наистина способни да се видим истински, да бъдем себе си и да се свържем, такива каквито сме.

Когато се освободим от проекциите си, тогава сме свободни да обичаме със сърцето си, без условията на егото. Осъзнаванията тук много често са трудни и болезнени и изискват от нас да приберем проектираните си навън части обратно в себе си. Да си зададем въпроси като: 

  • Това парченце от мен ли е или не? 
  • По какъв начин това се свързва с мен? 
  • Прилича ли това (качество, ситуация) на някой важен Друг в моя живот? 
  • Предизвиква ли емоции, които са свързани с човек или събитие в моето минало, когато не съм можел да изразя своята емоция? 

Първото и най-важно нещо е да се осмелим да си зададем въпроси, с които да върнем отговорността и контролът върху емоциите си в себе си. А не да стоварваме отговорността за тях върху Другия. След това трябва да се осмелим да погледнем какво стои под проекцията. Т.е. кое е това нещо, което не исках да си призная.

Дори само осъзнаването на проекцията води до прекъсване на нейната власт над нас, тъй като когато нещо е в полето на съзнанието вече разполагаме със съзнателния контрол какво да правим с него, какво да предприемем и т.н.

Този процес е нужен, за да имаме възможността да станем цялостни и по-осъзнати, да изградим удовлетворяваща и най-вече връзка, в която не натоварваме партньора си с нашата недовършена психологична работа.

Какво можем да направим?

Първото нещо е да примем, че всички влизаме в капана на този защитен механизъм, т.е. всички проецираме. Той има защитна функция, а именно да ни предпази от факти, които биха наранили егото ни.

Затова не обвинявайте себе си или своя партньор ако забележите процеса в неговото поведение. Най-вероятно той също не е наясно, че използва тази защита. Ако директно му я посочите, само ще се почувства още по-уязвим и това повече ще разстрои комуникацията ви.

Колкото повече повишавате осъзнатостта си за механизма на проекция и за това, че във връзката ви неизбежно ще има моменти, в които тя ще се случва, толкова по-голяма е възможността да я използвате като възможност за повишаване осъзнатостта си.

За качеството на емоционалното си свързване с Другия и като цяло за личностното си израстване. Когато мислим за стратегии за справяне с механизма на проекция във връзките трябва да обмислим както ситуацията, в която ние проецираме нашия несъзнаван материал върху партньора ни, така и тази, в която партньорът ни проецира върху нас.

Когато ние проецираме?

Ако усетите, че обвинявате вашия партньор за чувствата, които изпитвате; за нещата, които мислите, казвате или правите, най-вероятно проецирате собствените си разпиляни „парченца” върху него. Много често интензивността на емоцията ви ще е доста завишена. И, честно казано, неадекватна на ситуацията. Ще изпитате много силен импулс да обвините партньора си, както и подробно да му разясните защо и как точно той е виновен. Като противодействие на този процес може да ползвате някоя от следните стратегии:

Вгледайте се в себе си

Всеки път, когато усетите провокация в комуникацията със своя партньор, просто си поемете си дъх. Опитайте да погледнете в себе си. Да видите дали има една частичка у вас, която много напомня на това, което ви дразни в партньора ви в момента.

Ако сте достатъчно честни със себе си, най-вероятно ще видите липсващото непризнато парченце. Съединете го със себе си. Приемете, че в някаква степен и вие притежавате това дразнещо качество. Постепенно емоционалната ви реакция спрямо него ще намалее и спре. Ще станете по-приемащи към партньора си.

Когато сте „на ръба“ на емоционалния изблик 

Избегнете да отговаряте или да правите нещо веднага след като сте усетили емоционалната вълна да се надига във вас. Поне, докато не усетите, че сте способни да споделите как се чувствате без осъждане. Липсата на моментална реакция вероятно ще ви причини дискомфорт. Опитайте се да дишате дълбоко, докато не се успокоите.

Трябва да знаете, че колкото по-силен е импулсът ви да промените или да обвините партньора си, толкова по-болезнено е емоционалното парченце, което сте отрекли в себе си. Останете в настоящето „тук и сега“, останете с емоциите си и опитайте да се дистанцирате от осъждащите мисли.

Влияние на стреса

Колкото повече стрес и напрежение имате в ежедневието си, толкова по-малък е емоционалният ви ресурс за справяне с напрегнати ситуации. И вероятността да използвате проекцията или друг защитен механизъм, за да се предпазите е много по-голяма.

Когато вашият партньор проецира?

Когато усетите, че вашият партньор проецира върху вас, най-вероятно ще усетите, че сте притиснати в ситуация, която не усещате, че е свързана с вас. Сякаш нямате изход и сякаш сте хванати в (психологически) капан. И това наистина е така. Може би ще забележите, че сте обвинени в нещо, което е характерно по-скоро за вашия партньор, отколкото за вас.

Това ще изглежда малко като преобръщане на реалността и може би ще ви подразни или шокира. Най-вероятно ще започнете да се защитавате и да доказвате, че сте невинни. Най-доброто нещо, което можете да направите в тази ситуация обаче е:

  • Оттеглете се от сцената с уважение. Например, с думите „Не усещам това да се отнася за мен”.  Запазете спокойствието си, макар и да е неприятно да ви обвиняват за нещо, което не е свързано с вас.
  • Не се обяснявайте, не се защитавайте, не спорете, не поучавайте, не анализирайте, не критикувайте. Ако го направите, партньорът ви ще ви въвлече в своя сюжет. Опитайте да избегнете да се оплетете в тази игра. Можете да изразите емпатия или да зададете въпроси като „Чувствал ли си се така и преди?”, „Виждам, че нещо наистина те разтърси и аз съм тук за теб.”. Но не се въвличайте в нещо, което не е ваша психологическа работа.
В заключение

Много е важно никога да не очакваш, че някой друг е длъжен да те направи щастлив. Много ли са нещата, които би желал да промениш у партньора си? Този, който си избрал, защото ти си го избрал, има нещо, на което да те научи.  Лиз Бурбо

Понякога е трудно да стигнеш сам до някои важни осъзнавания, които биха разплели възела на настоящите конфликти и проблеми. В тези случаи много полезно е да потърсим обективна обратна връзка от приятел или от някой, който не е емоционално въвлечен, с чиято помощ малко или много да подредим настоящата си ситуация.

Когатo сте изпробвали всички възможни начини да се справите с проблем във взаимоотношенията ви, но той упорито не се разрешава във времето, може би е моментът да потърсите консултация с психолог или терапевт.

Отговорността за щастието ви е във вашите ръце СЕГА. Всяко действие или бездействие ви води точно там, където имате нужда да бъдете. Събитията, ситуациите и хората идват в живота ни като учители, които ни помагат да израстваме като ни провокират към промяна. Нека приемем уроците им като ДАР!