Екатерина Кьосева Женска енергия Психология Тантра

Въздушните замъци в любовта: лъжите и връзките в нов прочит

Преди известно време написах статията „Лъжите и връзките: тялото винаги знае, когато в полето има лъжа“, която резонира на голяма част от вас, читателите на Шрея. 

Днес искам да представя малко по-различна интерпретация на същата тема. Тя не отрича и не девадилизира първата статия. Напротив. Просто внася нова гледна точка по отношение на лъжите във взаимоотношенията.

За мен това е много лична тема. Търсенето на истината /за себе си и другите/ е един процес на пробуждане, който случвам почти всеки ден. 

Самата аз съм се лутала дълго в търсене на вътрешна и външна яснота, с които да построя собственото си разбиране за реалността. 

Така разбрах, че търсенето на истината е свързано с това да видим и признаем въздушните замъци, които сами сме изградили.

Преди да се насоча към това как точно лъжите се отразяват на отношенията и каква е нашата отговорност по въпроса, нека изчистим един важен въпрос, а той е…

Какво всъщност представлява лъжата?

Търсейки повече информация за това защо ние хората лъжем /толкова много/ в отношенията, стигнах до един много любопитен TED Talk, в който Памела Майер, сертифициран изследовател на измамите, казва: „Всички ние – искаме да признаем или не – сме лъжци.“

Това ме накара да преразгледам някои от вярванията си за това какво е лъжата, защо хората лъжат, защо лъжа аз и защо лъжат мен. 

Е, все неудобни въпроси, които вероятно всеки от вас също си е задавал многократно. Какво открих всъщност и как това откритие ми помогна да преразгледам вярванията си?

Факт е, че лъжата е целенасочено изкривяване на реалността, така че тя да стане по-удобна за нас и/или другите. По-глобално погледнато, лъжата е средство или начин да си спестим определени проблеми, трудни разговори, конфликти и т.н. 

В Wikipedia, например, лъжата е представена като „съзнателно изречено неистинно твърдение, с цел въвеждане в заблуда на адресата ѝ, или обществото.“

Интересни синоними на лъжата са: неистина, измама, заблуда, шарлатания, заблуждение, фалш, фалшивост, лъжливост, двуличие, престореност, симулация, неестественост, изкуственост, неискреност, дяволия, мистификация, извъртане;

Лъжата: лесна копинг стратегия

Лъжата е стратегия за справяне, която заучаваме още от детска възраст. Да си признаем, това не е много ефективна стратегия, защото всяка лъжа рано или късно излиза наяве.

Можем да отложим истината във времето, но в един бъдещ момент ще трябва да се изправим срещу последствията, които измамата е повлякла със себе си. 

„Няма живо Същество в света, което да не познава Лъжата и да не си служи с нея. И паякът, колкото и да е малък, прави мрежа, да заблуждава мушиците, да ги яде. Това е Лъжа. 

Някой заградил едно място, сложил ключ на вратата и казва, че това място е негово. И това е Лъжа.

Собствените неща са само онези, които човек може да занесе със себе си на онзи свят. Кой човек досега е взел със себе си на онзи свят къщата, мястото, нивите си?

Единствените неща, които човек може да занесе със себе си и на онзи свят, това са Истината, Любовта и Знанието. Всичко друго, което след смъртта му остава на земята, е Лъжа.“

Петър Дънов

Лъжата, също така, е свързана със страха и невъзможността да се справим с него по друг начин. В света на взаимоотношенията често присъстват много страхове, например от отхвърляне, от неприемане, от изоставяне, от самотата. 

Ако бъдем искрени и казваме нещата с истинските им имена това може да не се хареса на другия човек и той/тя може да си тръгне от нас. Така решаваме, че ще ползваме „спасителния сал“ на лъжата като средство да променим реалността и да предотвратим това другия да ни напусне.

Но лъжите са опашати, а освен това една лъжа води след себе си друга. Лъжите нямат край. Започнем ли да играем тази игра затъваме в лъжи, докато в един момент не осъзнаем, че сме толкова заплетени в тях, че дори не знаем как да се измъкнем.

Факт е, че се изисква голяма смелост и кураж да живееш в ИСТИНА, но това е единственият начин да живееш СЕБЕ СИ. В противен случай ставаш роб на фантазията си, която се опитва да пренаписва реалността с доста нетрайни във времето моливи.

Лъжата  винаги е по взаимно съгласие

Няма такова нещо като „Той ме излъга, а аз съм невинна жертва на злосторните му намерения“. Всъщност когато някой ни лъже нашето тяло усеща лъжата в пространството, но ние въпреки това избираме да повярваме. 

Защо това се случва? Лъжата (и другият!) целят да задоволят някаква наша потребност, нужда, липса. Другият несъзнавано усеща кое копче да натисне, за да ни накара да „купим“ лъжливите обснения. 

По този начин ние доброволно се съгласяме да бъдем измамени. Ако нямахме тази голяма нужда в себе си лъжата щеше да е безсилна сама по себе си.

„Лъжата става могъща, само когато някой се съгласи да й повярва.“

Памела Майер

Ако искаме лъжата да няма власт над нас и да живеем в истина на първо място трябва да сме наясно с едно нещо – За какво е гладна душата ми? Кое е онова нещо, което толкова отчаяно бленувам и за което съм способен/а да разменя истината?

Понякога това е мечтана връзка, интимност, сигурност, приемане, любов. Не случайно в света на отношенията лъжите са толкова могъщи.  

Вярваме им, защото се страхуваме да не загубим онова парченце илюзия, което толкова сме жадували и … скъпо сме заплатили. Предпочитаме да вярваме в неистината пред това да загубим лелеяната с години мечта за щастие.

„Доверието на невинните е най-полезният инструмент на лъжеца.“

Стивън Кинг

Трябва също така да приемем, че лъжата е част от нашите отношения от детска възраст. Бебетата се научават да плачат, за да накарат някой да им даде внимание и сигурност. 

Децата лъжат, че са взели шоколадова бисквитка преди вечеря, за да не ги накажат. Юношите лъжат, за да си издействат малко автономност и свобода. Приятелите лъжат, за да ни спестят неприятните истини за себе си. 

„Лъжата има еволюционно значение за човешкия вид. Изследователите отдавна са наясно, че колкото по-интелигентен е определен вид толкова по-голям е неговият неокортекс и толкова по-вероятно е този вид да мами и заблуждава.“

Памела Майер

Как това промени начина, по който виждам взаимоотношенията?

Отвъд идеалистичната представа, която винаги съм имала за взаимоотношенията, интимността и връзките, трябва да призная, че лъжата е най-естествената стратегия за справяне, която може да съществува в любовта. 

Трябва да отбележа също така, че тя е ефективна на момента (само ако сте добри лъжци!), но не е ефективна в дългосрочен план. Всеки от нас е правил това – гафи, а след това повдига рамене и казва „Не бях аз! Не, не бях аз, абсолютно съм сигурен/а!“.

Познаваме този метод за избягване на конфликти от детска вързаст. Дори когато очевидно ние сме виновни за стореното нещо у нас упорито ни казва: „Отричай до край, каквото и да става!“ 

В резултат се случва нещо много тъжно – доверието в отношенията започва да угасва своя пламък. Може би това е и най-унищожителният аспект на послъгването и измамата в любовта.  

Живот във въздушните замъци на лъжата

Когато знаем, че лъжем (а всеки от нас е наясно с това, когато го прави!) започваме да предполагаме, че и другият също ни лъже. Толкова е човешко, нали? 

Това обаче създава огромна несигурност и тревожност у нас. Самият факт, че ние сме излъгали ни кара да се съмняваме в другия, във връзката и във всичко, което ни заобикаля.

Когато живеем в лъжа живеем и в усещането, че сме всемогъщи и имаме правото да разместваме парченцата реалност около себе си. Казваме лъжа, за да създадем определени изгодни за нас условия.

Но всъщност строим въздушни замъци и губим почва под краката си (нямаме вътрешна сигурност). Започваме да потъваме в собствената си илюзорна действителност, в която оплитаме и другите.

Започваме да се питаме – кое е истинско и кое не е? Представите ни се изкривяват, а заедно с това се изкривяват ценностите, мислите, идеите, чувствата и не на последно място – усещането ни за собствения ни Аз.

„Най-голямата лъжа, това е да мамиш любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти, повече от думите…“

Блага Димитрова

Истината е, че няма човек, който да не копнее да бъде обичан, приеман, видян такъв, какъвто е в действителност. Когато някой друг отрази нашия образ с любов и приемане ние можем да се огледаме, да се обикнем, да разберем всъщност кои сме.

Докато се крием в свят от лъжи и създаваме илюзорна представа за себе си (само си представете каква илюзия е представянето ни в Инстаграм!) ние губим достъп до едно безценно огледало – очите на другия. 

Изборът да живеем в истина, да живеем в свобода

Когато решим да счупим оковите на лъжите, казвайки истината за себе си – такава каквато е – ние чупим оковите около душата си и й позволяваме да диша, да бъде, да е жива! 

Факт е, че лъжите винаги ще ни изкушават и ще дебнат наоколо. Било от другите или от нас самите. Въпросът е как искаме да живеем – в свят на илюзии или в един свободен святна автентичност и приемане? 

Ако реалността е прекалено трудна за вас и не можете да я понесете бъдете честни със себе си и приемете избора си да вярвате в лъжата. 

Има условия, в които това е най-доброто решение. Така няма да бъдете разочаровани и сърцето ви няма да бъде разбито (както често се случва!).

Ако смятате, че във вас има достатъчност смелост и издръжливост, станете бунтари и позволете на вашата собствена истина да излезе на светло, да се прояви. 

Покажете огромното си доверие в другите, че те ще понесат реалността ви и ще оцелеят след това. Дайте им правото да останат с вас или да си тръгнат. Доверете на живота си, че животът в ИСТИНА е справедлив избор и също – един коректен начин да бъдем живи тук и сега!


Автор: Екатерина Кьосеваекатерина

Екатерина е психолог, йога преподавател и главен редактор на SHREYA.BG. Тя е автор на редица статии в областта на взаимоотношенията, личностното израстване и здравето в различни онлайн медии като frida.bg, palatka.bg и др. 

Leave a Reply