Екатерина Кьосева Женска енергия

Страховитият архетип на Баба Яга: кой чука в този късен час?

В нощта на Хелоуин, 31 октомври, се смята, че починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. Духове, призраци, зомбита, таласъми – цялата страховита свита на Баба Яга излиза на повърхността на живота, дегизирана с костюми, маски и веселие. 

Макар това да не е „наш“ празник, той все повече „настъпва“ и по нашите земи, просто защото ние сякаш си нямаме весела традиция, която да празнува тайнствената страна на живота.

Мексико и Латинска Америка са известни със своя Día de Muertos или празник на мъртвите. Той се чества в първите два дни на ноември и представлява пищен карнавал, в който гробищата се украсяват, черепите летят във въздуха, а в домовете на покойниците и по заведения се събират семействата и приятелите на покойниците, за да ги споменат. 

weshtica

Да, ние имаме своите Задушници. В българската традиция това са много специални дни, в които живите почитат паметта на мъртвите и си спомнят за тях. Прави се помен в тяхна чест и с това хората се надяват да измолят прошка от Бога за греховете на починалите.

Задушниците са нашият традиционен начин да почетем света на Духа. Скромен, тих – това е ритуал, предаван т поколения, който ни напомня, че животът е преходен. От земя сме създадени и в земя ще се превърнем.  

Вси Светий, от друга страна, както и Празникът на Мъртвите, са пищни празници.  Хора от цял свят обличат костюми, рисуват лицата си, украсяват домовете си с черепи, прилепи, кръв и всякакви причудливи елементи от „нощния“ свят. 

Тази традиция идва от келтите. Те вярвали, че на 31 октомври духовете идват на земята. Затова гасели огъня в огнищата си и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да ги уплашат. Събирали се около огньове, запалвани от друидите жреци, устройвали гадания, извършвали се ритуали за надникване в отвъдното.

Дали е правилно да приемаме „чуждите“ традиции като свой?

we]ica

Според Юнг, ние носим в себе си лично, но и колективно несъзнавано. В него всички архетипи са общочовешки, само на повърхността могат да изглеждат различни. Културата добавя своя прочит, но сърцевината е една и съща.

Няма значение под каква форма го правим – почитането на духовете е важно. Няма значение как го наричаме. Канейки идеята за смъртта на масата на съзнанието ние имаме възможността да се свържем много по-дълбоко със самия живот.

В този ред на мисли, искам да поканя в окото на вниманието ви една много специална фигура за всички нас. Особено за жените. Това е архетипът на Баба Яга. Тя е онази „тъмна“ героиня, с която сме израснали и която е всявала страх в детските ни умове.

Нейният прототип в индуистката митология до голяма степен е Кали. Тя е манифестация на Великата Майка, олицетворяваща женския принцип. Често е наричана Разрушителката, но всъщност богинята разрушава единствено невежеството, стагнацията и разпада в света. Името й идва от санскритската дума „кала“ и означава „поглъщащата времето” и „тъмнина”. 

Баба Яга: дивата вещица, която чука на вратата

we]ica

Според вярванията Баба Яга е ужасната вещица, която яде хора, а любимите й жертви са децата. Много обича да готви и изяжда пленниците си до последното кокълче. Живее в най-гъстата и тъмна гора, в малка къщичка на кокоши крака, а вечер лети с магическата си метла и загребва въздуха с чуканчето, с което стрива билките. 

Името на Баба Яга има санскритски корени. То идва от yaksha, което означава призрак, дух, живо същество със свръхестествени способности.

Думата yaksha е сходна и с yбkṣmas – болест. В българският език името Яга призлиза от глагола „наежен“ или ежа се, което е синоним на раздразнен, уязвим, язвителен. 

Но това е само на повърхността. Баба Яга крие ценни уроци в торбата си, но само ако я поканим да влезе. Кой чука в този късен час? Ако сме твърде много в архетипа на „доброто момиче“ или „доброто момче“, което отрича съществуването на своята сянка, зловещото лице на Баба Яга със сигурност ще ни уплаши. Ще побегнем ли или ще слезем с нея в мазето на собствената си психика? 

Покана за среднощна разходка с метла

вещица

Според Клариса Пинкола Естес, фигурата на Баба Яга е много специална за психичното развитие на жените. Тя е страшна, защото отправя директна покана към инстинктивния ни свят.

Жената е посредник между живота и смъртта. Тя ражда новия живот и именно тя погребва стария. Но доколко сме свързани с тъмната си страна? Доколко приемаме разрушителната сила на женската си енергия, заедно със съзидателната?

Всъщност Баба Яга само е дегизирана като вещица. Тя цели да ни пробва. Ако ни е страх, оставаме на повърхността сред ангелчета и феи. Ако ни е страх никога няма да  се свържем с инстинктивната си природа.

От английски „witch“ идва от „wit“, което означава мъдрост. Който не се е свързал с вътрешната си мъдрост, сила и инстинкти се страхува от Баба Яга. И обратното.

Всъщност, автентичната женска сила често е плашеща. Не само за децата, но и порасналите мъже и жени. Тя е Великата Майка – всемогъща, тайнствена, дива, леко луда, с единия крак в живота, с другия – в смъртта. Тя е тази, която ни е дала живот и управлява дебрите на несъзнаваното ни. Страхуваме се от нея, защото не я приемаме. Не я приемаме, защото се страхуваме от нея. 

Даровете на старата вещица

карти

Колкото и да я отричаме Баба Яга ще намери път към нас. Тя ще се появи в сънищата ни като странната грозна старица в дълга прокъсана нощница. Тя ще ни гледа въпросително и може би ще ни преследва. Тя ще се прояви в живота ни под една или друга форма, тъй като владее изкуството да трансформира материята. 

„Ако имаме късмет Баба Яга ще остави отпечатъците от големите си крака по килима край леглата ни. Тя ще дойде да погледне онези, които не я познават. Ако сме закъснели със своето посвещаване, тя се чуди защо не й отиваме на гости и затова идва в сънищата ни.“

Клариса Пинкола Естес

Уроците на Баба Яга са повече от очевидни. Тя ни учи да не се плашим от ирационалното, мистичното, тъмното, цикличното, неочакваното, дивото, непредвидимото. Защото такава е природата на дивата Природа.

Тя ни учи да слушаме интуицията си, да чистим редовно прахта от живота си /и всичко ненужно – връзки, емоции, вярвания, цели/. Когато се свържем с нея без страх тя ще ни подари една магическа метла, с която да навлизаме в ирационалната си същност, без да се загубим. 

Точно както и Кали, образът на Баба Яга ни провокира да се свържем със Земята и енергията й във всички нейни проявления. Понякога тя ще дойде да като безкрайно състрадание и грижа под формата на фея. Друг път – като луда разбесняла се старица, готова да пали и беси, за да защити ценностите ни, сърцето ни и хората, които обичаме. 

И ако ТЯ почука на вратата ни, ще й отворим ли?