Венета Евтимова Йога Философия

Анахата: да заблестиш със светлината на собственото си сърце

В традиционната алхимична рецепта за приготвянето на злато трябва да бъдат смесени четирите елемента – огън, вода, въздух и земя. А вълшебното котле, в което смесваме всичко това и в което обединяваме божествената енергия от върха на главата и жизнения импулс от областта на половите органи, е нашето четирикамерно сърце. То притежава по една камера за всеки от елементите. Промяната в психическите енергии при развиващото се сърце, или анахата чакра, е огънят, в който разтапяме елементите, за да добием алхимичното злато.

огън – правосъдие

вода – милосърдие

въздух – отражение

земя – вечност

При раждането ни цветът на нашата анахата чакра е зелен. Зеленото отразява вродената във всеки от нас лечителска способност и енергия. Постепенно, в течение на жизнения ни път, цветът става розов – защото е смес от бялото, което идва от сахасрара и червеното – от муладхара. И накрая, ако успеем да изпълним правилно алхимичната рецепта, сърцето ни заблестява в златно – цветът на вселенската любов.

Анахата – източник на целебна енергия

анахата

Анахата е източник на лечебна енергия, защото само когато следваме сърцето си ние оздравяваме и се изпълваме с желание за живот. Тя е центърът, мястото, което ни свързва с астралния свят и мечтите, където желанието, възникнало в астралния свят започва да придобива очертания, за да се изпълни в материалния.

Знаете ли, че точно под сърцето ни стои една малка чакра, наречена калпатару, или „дървото, изпълняващо желания“. Точно там, в тази малка чакра са скрити нашите най-съкровени мечти, там е нашата истинска същност, нашето златно съкровище, което чака да бъде открито и осъществено.

Ако тръгнем по пътя на сърцето ще стигнем до „дървото, изпълняващо желания“

Анахата е място на баланс и хармония, на равновесие. В традицията на кабала анахата отговаря на шеста сфера Тиферет или Красота. Защо красота? Защото красотата е хармония и баланс, тя е равновесие. Буда я е открил в „златния път“ – средния път между крайностите. Анахата е по средата, сърцето е златния път, то е мястото, където балансираме духовното и материалното, където постигната хармония озарява живота ни, мястото, където оловото е превърнато в злато.

Как да открием „дървото, изпълняващо желания“?

анахата

Саможертвата, един от дълбоките архетипни символи на божествената любов, съдържа в себе си отговорът на тези въпроси. Да пожертваш нещо, захранвано от егото, за да изгрее любовта и красотата на сърцето ти.

Каква да е жертвата? На този въпрос всеки от нас би трябвало да намери отговор сам. Може би не е нужно винаги да сме прави, да се научим да се смиряваме. Може би не е нужно да си купим най-скъпия телефон, а да дадем половината от стойността му за дарение. Може би да приемем другия без да го осъждаме и критикуваме, дори и да имаме лично основание за това.

Във физически план сърцето предава и приема винаги, когато правим нещо, което обичаме, и когато прегръщаме и докосваме

„Притежателят на сърцето става шестстенно огледало; през него Всевишният ни гледа от всичките шест посоки“

 Руми

Приемете себе си, приемете, че тялото има нужда от вашата душа, а душата от тялото. Не изпадайте в крайности и не отричайте духовността си, не отричайте и материалните си нужди. Това е урокът на средния път и на равновесието. На красотата, която блести в злато. Как ще забъркаме това в алхимията на собствения си живот зависи единствено от нас и от готовността ни да тръгнем по пътя на сърцето си.

Автор на статията: Венета Евтимова

венета